Писмо до Дядо Коледа … 14.12.2011 г.

Днес станах много рано, взех бял лист и химикалка и написах писмото си до Дядо Коледа

Като бях малка, започвах с думите“ Мили Дядо Коледа, бях много послушна през изминалата година… Моля те, донеси ми от далечната страна, в която живееш…., аз наистина бях добра“. Близо 21 години по-късно започнах с думите “ Благодарна съм за всичко, което ми се случи през изминалата година и не съжалявам за нито един от 365 дни, в които бях щастлива, здрава, усмихната и на моменти само на моменти малко тъжна и болна. Благодарна съм за хората, които са в живота ми, за любовта, която стопли душата ми, за близките ми, които са винаги до мен и в добро и в зло, за всичките ми мечти и надежди, за очакваните моменти, за пропиляните моменти, за всичко благодаря! От сърце!

Благодаря за това, че се научих на търпение и малко повече смирение, благодаря за прекрасните възможности, които ми се предоставиха и за смелостта да ги приема. Благодаря за хората, с които се запознах през изминалата година и останаха в живота ми като добри приятели. Благодаря ти за 10 дни отпуска и невероятното прекарване на морето…., където любовта изгори душата ми и ме топли и в студените зимни дни. Благодаря ти за всяко едно чувство, което съм изживяла и което ме е докоснало….

Желая през 2012 година да ми се случат невероятни и невъзможни неща – чудеса! Желая да съм здрава, защото това е безценното богатство скрито в нас. Желая да успея в новите си начинаня и да развия започнатите през 2011. Желая Проект – Щастие да стане реалност, да се издаде книгата ми и да помогна на децата. Желая любовта никога да не ме оставя и винаги да я нося в сърцето си. Желая близките ми да са добре, във всяко едно отношение и да са винаги до мен! Желая да продължавам да се развивам, да успея в следването на целите и мечтите си. Желая да успея с обучението си. Желая да успявам да се справям с трудностите и предизвикателствата и да се издигам над ограничаващите се възможности. Желая да съм все по-уверена в себе си, все повече да се обичам, уважавам и почитам, за да мога да го изпитвам и към другите.

Вярвам в дядо Коледа Вярвам в чудеса! Вярвам в силата на мисълта! Вярвам, че моите мисли определят действителността ми. Вярвам, че не съществуват случайни неща и винаги си там, където трябва да бъдеш…
Вярвам в себе си и в неограничените възможности пред мен…

Щастието не е разменна монета…

Мисля да засегна една доста нашумяла тема, а именно да правиш пари от щастието или по-известното наименование е духовни практики, семинари и всичко, което е свързано с положителното мислене…

От доста време чета езотерична литература, интересувам се от различни практики, философски течения и се опитвам сама да полагам грижи за моя вътрешен душевен комфорт. До колко успявам и до колко не… е съвсем отделна тема. Но възмущението ми към хората, които се опитват и правят пари от щастието на другите не го разбирам. Вече всеки, който е прочел 2 книги за личностно усъвършенстване започва да дава съвети на други, как да живеят живота си и да бъдат щастливи…След това прави един блог и почва да „пише“ мислите си по въпроса като в 99% от случайте цитира и перефразира известни автори в областта. Накрая започва да си мисли, че наистина е толкова добър, че може да е компетентен по всички въпроси, започва да взима пари за консулатции на хората и накрая….. се заглавозамайва!

Това го пиша към всички вас преследвачи на бързи пари за сметка на надеждата на хората да намерят пътя! Пиша го, защото рано или късно тази порочност трябва да приключи! Трябва да спрат да искат по 400 лв. за 3 дневни семинарчета, на който некомпетентни хора дават определения на това какво е щастие, успех и богаство…За мен е едно, за теб приятелю може да е съвсем различно…и ако се възползват от нещастието на хората, които са готови да платят, за да научат формулата на успеха, ами много жалко за тези, които им взимат парите! Защото това са напразни илюзии и надежди! Никой в този свят не може да ти даде единна формула за успех, семейно щастие или каквото и да е….. никой! И ако искаш да помагаш на другите в тази област поне да го правят безвъзмезно, щом са открили щастието, защо не го дадат на света, без да очакват определена сума за това….?

Аз мисля, че всичко, което се прави от сърце е много по-ценно и скъпо от всичките пари на света. Ако всичките тези самозванци мислеха така, нямаше да търсят лесни и бързи пари, като се обличат в дрехите на духовността…, защото всички духовни учители по света са давали познанието безплатно, защото то не е разменна монета, в каквато се опитват да я превърнат съвременните „духовни учители“….

Новият вирус наречен самота

Вървя по улиците и виждам празни погледи, в тях няма нищо…нито радост, нито тъга, пълно безразличие към действителността…
Мислех, че ми се привиждат всички тези призраци, но след време разбрах, че са напълно реални и са навсякъде. В метрото, по улиците, в заведенията, в магазините, навсякъде празни погледи и самота…

Живеем във време на еднократните връзки, комерсиалната любов и липсата на стойности, или по-скоро подменени идеали, цели, морал. Хората са все по-чужди един на друг, доверието все по-трудно се печели, а истинските приятели стават все по-малко. Живеем във времето на големите амбиции, но малките души, на големите очаквания, но бързите и малки успехи, на желанието за власт и надмощие, но на липсата на всякакви морални граници.

Времето на фалшивите илюзии и истинските разочарования ни е завладяло…, навсякъде има призраци, носещи своята съдба на плещите си, но отразена в очите им… Не е чак толкова страшно, всичко това…

Самотата сама по себе си e състояние на духа. В самотата човек може да си зададе много въпроси, да разбере кой e, на къде e тръгнал и къде e стигнал по пътя…, но не трябва да се губи в това чувство…

Когато искаш да се научиш на търпение, животът ти дава възможност да си търпелив, когато искаш да си смел, животът ти дава ситуация, в която те е страх, когато искаш да обичаш безрезевно, минаваш през самотата, за да познаеш себе си.

Нищо не е  необратимо, нищо не е последно, нищо не е края…. всичко се върти, превърта и променя и това дали ще си призрак с празен поглед зависи от теб, не от това, което те заобикаля…