Обичам да пиша, обичам да снимам, обичам да слушам музика, която ми носи наслада, обичам семейството си силно и безрезервно, обичам да виждам приятелите ми, които ме карат да се усмихвам, обичам да танцувам, обичам дъжда през лятото, обичам морето и вълните, които се разбиват хармонично във вълнолома, обичам Поморие, обичам Троян, обичам и София по-странен начин, но я обичам, обичам облаците, обичам цъфналите дървета, обичам шоколад, обичам филми, които оставят следа в мен, обичам … толкова много неща обичам, за толкова много неща мечтая, толкова много копнежи имам, понякога не знам къде е края…
Светът през моите очи се казва първият ми фотографски албум, които направих. Осъзнах, че виждам нещата в детайли, това понякога е доста отегчително, но ми дава картината с малките подробности в нея. Аз съм винаги част от тези картини, тихият наблюдател, които вижда, вдъхновява се, пише или снима…
За себе си още искам да кажа, че съм човек без минало, притежавам само настояще и бъдеще…, а ако се чудиш мили читателю, как така има човек без минало ще ти отговоря – аз реших да забравя своето минало, то е прах, нещо не реално спрямо сегашният момент, същото е и с бъдещето, но то е лъч надежда, копнеж, стремеж, цел, преследване, просто казано за мен бъдещето осмисля настоящето… и се стремя сега да правя по-възможно най-добрият начин нещата, за да видя мечтите си като реалност!
Надявам се, да ви хареса светът през моите очи….. 
