6 години в „Търсене на щастието“

Днес се навършват 6 години, от създаването на този блог. 
Искам да го отбележа с няколко мисли, няма да правя анализи и ретроспекции.

be free.jpg

На вън отново е събота, отново има сняг и е много студено, разликата е, че аз съм вече в разцвета на живота си, преживяла съм много неща и още повече ме очакват зад ъгъла. Тази година започна много смело и обещаващо. Както ще отбележа в един друг пост, посетих с моя приятел Дъблин преди 2 дни, пропътувахме цяла Европа с два полета и ето ме пак, в къщи на топло, седя си на лаптопа и пиша тези размисли. Едно мога да кажа, че още не съм намерила чисто професионално нещото, което прави истински щастлива, но и това предстои да се случи. Имам от вчера няколко хрумвания да започна нещо напълно ново и непознато за мен – QA software test, или иначе казано да стана част от голямото ИТ семейство в света. Това ми решение е продиктувано от две неща – първо, това е най-добре платената индустрия и второ в чужбина много лесно може да се реализираш и да си намериш работа. С моите хуманитарни висши образования за жалост няма много голяма преспектива, нито тук, нито навън. За тук, може да си намеря що годе прилична работа, но манталитета не ми понася вече хронично на българина. Както казват много мои добри приятели „Ти си родена да живееш в чужбина“ и колкото повече време минава, толкова повече вярвам на това твърдение. Също така, така и го усещам. Като вземем полета за София и ми става тъпо, гадно и не ми връща… Тези състояния на „невръщане“ са ми от 3 години 🙂 До момента още не е сигурно дали ще живеем в Европа, или по точно казано – далечна северна Европа, но до няколко дни ще се реши и съм някак си сигурна в това, че ще заминем. Дано не се разочаровам, но има хиляди възможности пред всеки един от нас. Живота си тече, дава нови и нови предизвикателства и нищо не се знае…къде ще те отведе следващият ураганен вятър.
Само да вметна, че приятелките ми ще се женят тази година, хем хубав, хем малко тъжен факт. Аз пък ще си взема куче 🙂 С моя приятел решихме и си купихме куче, което много скоро ще ни го доставят от Санкт Петербург…ще напиша нещо специално в блога като дойде. И така този януари мина шеметно бързо, също така се случиха хиляди неща и продължават да се случват, усещам, че и последната седмица на януари ще ни донесе много хубави емоции и обрати.
Това е то! 6 години минаха като един миг, още хиляди остават… 🙂

Ваша поетеса Esi, мисля че е време да оставя Wabi-Sabi в историята… по разбираеми и ясни причини.
Хубав уикенд от мен и се радвайте на живота 🙂

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s