19 януари…

on

Днес е 19 януари 2017 г.
Преди една година на този ден излетяхме от София през Франфуркт за Дъблин. Два дни останахме там, не видяхме всичко, но видяхме достатъчно. Този град остана по особен начин в сърцето ми. Дали заради легендите за зелените Леприкони, които ме гледаха от всички магазинчета за сувенири, или заради зелената трева, в парка, в който се разходих три пъти… на този отговор, мисля че никога няма да имам отговор 🙂
Ирландия  ще остане за мен онова далечно място, със зелени човечета, което ми даде надежда и мечта, че чужбина е привлекателна. След два дни там се върнахме в реалността. Чувствах се объркана, не ми се седеше в България, не намирах смисъл тук, защото отдавна го бях загубила. Може би още през далечната 2009 година, когато Тиквата дойде на власт. Тогава вътрешно се отказах от Б-я, спрях да вярвам, че тук може да се случи нещо добро. Но това е друга тема и друга история. И така… депресията дойде, след като разбрах, че няма да се преместим да живеем в Дъблин, моя приятел реши, че тук ще ни е по-добре! Това беше като шамар, даже ритник върху мечтата ми и бленуването ми за живот далеч от тук. Плачех по цял ден, мислех изход и не го намирах….Бяха няколко наистина драматични дни. Но както се казва: „Всяко чудо за три дни.“ Не знам точно как ми хрумна идеята от нищото, че искам да стана QA  и не просто да стана QA, а да стана много добра в това, което правя и да почнат мен да ме търсят от чужбина като добър специалист. Тази мисъл, толкова много ме завладя, че ме тласна към решителност, смелост и хъс, които ме държат и до днес в работата ми като …. QA! Да, преквалифицирах се, както съм писала и в други постове, и го направих без да ми мигне окото! Вече мога да работя в целия свят тази професия, имам нещо, което преди нямах – сигурност! Да, когато практикуваш професия, която се търси в цял свят придобиваш сигурност, вече бъдещето не е неясно, а подредено. И така, това е историята на ден 19-ти от новата година.
Към днешна дата седя в офиса и не тествам, а пиша. Имам пролука и реших да си отбележа тази малка годишнинка. Също така да отбележа, че този понеделник (16.01.2017) решихме да отидем за 10 дни на Сейшелските острови и хоп, вече имаме самолетни билети. В живота е така, докато много мислиш животът се случва, затова не го мисля, а просто действам. Това успях да го прехвърля като усещане и на моя приятел и затова си пътешестваме в последните почти 3 години навсякъде, където ни хрумне и можем! За Сейшелските острови сигурно ще напиша много в отделни статии, докато съм там или след като се върнем. Факт е, че мисля в момента за диети, за бански, за сандали и джапанки, защото на 5 март отиваме на мореееееее, опс…. не на море, на океан 😀 И не завиждайте! От собствен опит мога да ви кажа едно, когато най-малко очаквах се случват най-хубавите неща! Тъй че единственото, което се иска от вас, драги ми читатели и да мечтаете, смело и безрасъдно! Животът е един миг, уловете го! Не се страхувайте да искате най-доброто за себе си, не правете компромиси и не се задоволявайте с това, което имате. Винаги може още и по-добро. Така ще се озовавате на чудати места, както аз преди една година в Дъблин! Факт е, че тогава нещо се пречупи в мен, промених се, не знам как се случи! Години наред правя духовни практики, чета духовна литература, прочела съм почти всичко мога да кажа и за два дни – о, чудо! Нещо наистина се промени в мен безвъзвратно 🙂 И още нещо да вметна, вече не ми пука за хората! Да, не ми пука! Защото в душата си са донякъде завистливи, завистта пропива душата и я разяжда! А тези, които се правят на много добри са най-разядените от вътре… Доброто не се прави, не е поза, то просто е! Разберете го най-после, набийте си го в главата и спрете с филмите…. Вече имам много малко хора, които уважавам и с които искам да се срещам. Всички останали са в графа – злобни и завистливи…, защото са такива, защото така са се показали…..Точка!

Не знам как от Сейшелите преминах неусетно на шит хората, но е факт, че ми е топло на душата! И всеки миг, в който ми стане тъпо, си отварям вилата, която сме си наели на брега на окената и си казвам „Майнат а му, след 1 месеце ще съм в Рая“ и продължавам нататък….

Изводът от днешната изповед към вас е следното – имайте хъс за живота, имайте цел, която ви кара сутрин да се събуждате и вярвайте в доброто! При мен тези неща сработват и успявам да имам живота, за който мечтая! Нито съм кифла, нито съм тъпа, нито съм от онези жени, дето всички се прехласват по тях, а като си отворят устата става страшно! НЕ, аз съм обикневоно умно момиче с добра визия, която винаги знае какво иска и се радва на малките неща от живота…

Ваша

Wabi-Sabi

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s