Неочаквани неща

Краят на февруари е, а годината като че ли лети… лети във времето. Много бързо ми минават, дните, седмиците и месеците. На прага на март месец сме, а като че ли вчера беше зима и празнувахме Коледа…
Както много пъти съм споменавала – Март месец е любимият ми месец от годината<3
Дали, защото през този месец съм родена, или може би защото идва пролетта… не мога да дам категоричен отговор. По традиция, през този месец ще се пътува…далеч.
През 2015 година отидохме в Барселона за 1 седмица, след това в Гърция за 4 дни. Миналата година бяхме 10 дни в Италия, а тази… тази година отиваме на Сейшелите 🙂 Ами да,  така го решихме, импусливно, без да събираме пари през цялата година, без да го мислим безкрайно…, защото обичаме да живеем на ръба, буквално. И така, предстои ми тази седмица стягане на куфари и подготовка за първото ми далечно пътешествие. Досега не бях излизала от очертанията на познатия ми континент Европа, освен два пъти до Турция, но това изобщо не го броя. Това ще ми е първото междуконтинентално пътуване и много се вълнувам. Хората сега мислят как да купуват мартеници, аз си мисля какви сандали да си взема и коя рокля да сложа в багажа. Едно лятно ми е, топло ми е на душата.За да запазя духа на това, че винаги пиша екзистенциални неща, стигнах до два сериозни извода. Първият е, че хубавите неща се случват неочаквано. Когато си се освободил от очаквания става най-лесно и второто екзистенциално нещо, е че никога не трябва да спираш да се обичаш, такъв къквто си. Дори и на моменти да не ти харесва нещо от теб самия, прегърни го, кажи си, че си прекрасен и  че се обичаш… и това лекува всичко ❤
Не знам още какво да напиша, освен, че след като се върна ще споделя впечатления и изживявания. Заминавам без очаквания, дори ми е малко притеснено и имам доста неизвестни… Може би това е нормално, като се има предвид, колко далече е това…чак на Екватора. Винаги съм гледала снимки на самотни плажве, с кристално чиста вода и ситен пясък и съм си мислела кой ли ходи там… е вече знам – всеки, които иска и вярва и се бори за мечтите си. В живота няма лимити, ние сами си ги поставяме. Ако някой беше дошъл при мен преди точно 3 години и ми беше казал, какъв живот ще живея, какъв човек ще срещна и ще стане част от мен и пътя ми… никога нямаше да му повярвам, никога. Другият извод е, че когато двама човека си сътворяват заедно реалността, нещата много по-бързо се материализират и случват. Просто и двамата трябва да са на една честота и да искат едно и също. Ние с моя приятел драстично променихме живота си за тези 3 години, както материално, така и духовно. Повярвахме, че можем, подрепяхме се и се подкрепяме по пътя, който всеки върви и това води до успехи. Звучи лесно, но не е. Трябва да обичаш безгранично себе си, за да си готов да обичаш безгранично някой друг. Това е най-важната отправна точка. Също така, трябва да защитаваш нещата, които обичаш преди да срещнеш твоя човек и да продължаваш да ги правиш. Това може да е тема на друга публикация.
Днес в работа ми едно вяло, изморена съм малко, предните две седмици дадох най-доброто, на което съм способна и сега релаксирам. Имам нужда, ей така да слушам музика, да пиша, да си чета това онова и да си мисля за пътуването 😉

Бъдете здрави и щастливи мили читатели и вярвайте, че за мечтите няма лимити, ние сами си ги поставяме. Казвам го от личен опит…

Wabi-Sabi

Esi

Just me….

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s